Линкове

Общи положения

Хипертекст връзките (линкове) са един от основните елементи на HTML , както предполага и самото наименование (HTML е абрeвиатура на HyperTextMarkupLanguage – хипертекстов маркиращ език). Ето защо направата на хипертекст линковете достъпни за хора със специални нужди е една от основните и най-важни аспекти на уеб достъпността. Като цяло това е лесна задача. Стандартните хипертекст линкове работят с всички технологии и платформи и позволяват достъп на потребители с различни умения и специални нужди, независимо дали директно или чрез употреба на някакъв вид помощни технологии. Както може да се очаква обаче, лесният достъп до хипертекст връзка предполага доста повече от това просто да създадеш линк. Едни видове връзки са по-достъпни от други, а съществуват и много видове линкове, които са напълно недостъпни за хора с определени затруднения. Поради първостепенното значение на линковете за функционирането на уеб съдържанието, недостъпните линкове представляват една от най-сериозните пречки за цялостната степен на достъпност в уеб пространството.

Достъпност на линкове чрез клавиатура

Потребителите трябва да имат възможността да се насочат към и да избират всяка една връзка използвайки само клавиатурата. В повечето търсачки Tab бутонът позволява на потребителите да минават от връзка на връзка, а бутонът Enter им позволява да избират връзката. Ако единственият начин за избор на връзка е чрез мишка, линкът е практически недостъпен и неизползваем за хора, които са възпрепятствани да използват мишка. Как изобщо е възможно да се създаде линк, който е недостъпен чрез клавиатурата? В най-общия случай това става чрез използване на JavaScript еvent handlers – т. н. функции на Java за обработка на събития или манипулиране на действия, които не позволяват достъп чрез клавиатурата (виж повече в статията за JavaScript Event Handlers). Друг начин за направата на връзки, недостъпни за потребители на клавиатура, е неправилно използване на HTML технологии като Java или Flash за създаване на връзки в HTML документ. И Java и Flash могат да бъдат направени достъпни, но само ако програмистът разработва линка, взимайки предвид достъпността на потребители със затруднения. Като цяло, създаването на достъпни HTML връзки е по-лесно и по-ясно отколкото създаването на достъпни връзки чрез други технологии.

Една от най-сериозните пречки за достъпността на хора със затруднения е създаването на връзки, които не водят никъде. Програмисти понякога използват JavaScript за създаването на динамични менюта, които се разгръщат (падащо меню) когато потребителят минава през дадени връзки с мишката. В някои случаи самата връзка не води никъде и нейната единствена цел е да привлече вниманието и да разкрие падащото меню и връзките в него, които имат реални дестинации. Такива връзки често имат знак pound # като дестинация на линка, което означава, че дестинацията на линка е същата страница и кликването върху връзката не води до нищо. Такива връзки не могат да бъдат активирани от потребителите нито чрез клавиатурата, нито чрез мишката.

Лош пример

Следният линк е пример за връзка, която не води никъде. Единствената й цел е да активира функция на Java Script.

Докато потребителите, които ползват мишка, имат възможност поне да кликнат върху връзките в падащото меню, потребителите, които ползват само клавиатура, нямат достъп до падащото меню, което на практика прави връзката напълно безполезна и всички дестинации на връзки в падащото меню – напълно недостъпни. Едно от възможните решения е използването на стандартни хипертекст връзки вместо падащото меню. Друго решение е задаването на реална дестинация на връзката (напр. href = „products.htm“), която да посочва и дава достъп до същите връзки, която са на разположение чрез падащото меню. За повече информация по темата вижте пример 2 в раздел onMouseOver (При поставяне на курсора върху елемента) в материала JavaScript Event Handlers.

Екранни четци и връзки

Хората, които използват екранни четци за достъп до мрежата, най-често използват клавиатура и в по-редки случаи – мишка, така че достъпността на клавиатурата е важна първа стъпка за създаване на хипертекст връзки, които са достъпни за потребителите на екранни четци. В допълнение на основната достъпност чрез клавиатура, не е излишно да се знае как потребителите на екранни четци осъществяват достъп до връзки.

Екранните четци информират потребителите, че част от текст (или графика) е връзка

Софтуера JAWS изговаря думата „връзка” преди всяка връзка – например връзка, която се нарича „продукти”, ще бъде прочетена от JAWS като „връзка продукти”. Друг популярен софтуер IBM Home Page Reader използва за разграничаването на връзките различни гласове – мъжки глас чете обикновения текст, а женски глас чете текста на връзката.

Съвет: Безсмислено е връзките да включват думата „връзка“ в текста на линка, защото всички потребители вече знаят, че връзката е връзка. Това всъщност е по-проблематично с графики, които се използват като връзки. Няма нужда например един текст към графика да бъде обявен като „връзка” или „връзка към”, защото JAWS потребителите ще чуят „връзка графичнa връзка към продуктите”, което е излишно.

Потребителите на екранен четец често преминават от връзка на връзка, като прескачат текста между тях

Преместването от линк на линк с бутона Tab е уместен начин за отсяване на уеб съдържанието, особено когато потребителят се опитва да намери точно определен раздел от уеб сайт.

Съвет 1: Връзките би трябвало да имат смисъл и извън контекста. Изрази като „кликнете тук”, „повече”, „кликнете за подробности” и други подобни, са почти напълно безсмислени прочетени извън контекста. В същото време, би било прекалено всяка подробност за дестинацията на връзката да присъства във формулировката на контекста на връзката. Потребителите не биха искали да чуят: „Страница за продукти, на която е представен списък с всички наши продукти, включително софтуерни и обучителни такива, със списък от цени и наличие по региони (тази страница използва същия шаблон за навигация като страницата, на която си ти)”. Може би по-подходяща идея би било връзката да се казва просто „Продукти”.

Съвет 2: Поставете разграничителната информация на връзките в началото на самата връзка. Не поставяйте допълнителната информация на първо място. Например вместо: „Връзките се отварят в нов прозорец: Продукти”, озаглавете препратката: „Продукти (отваря се в нов прозорец)” или нещо в този ред на мисли. Това е особено важно в случаите когато няколко връзки се отварят в нов прозорец. С обяснителната информация преди основната такава, потребителите на екранни четци ще трябва да чуват фразата „връзката се отваря в нов прозорец” отново и отново. Това ще създава известна трудност в разграничаването на различните връзки, и най-малкото – ще отнема повече време.

Потребителите на екранни четци понякога си служат с подреден по азбучен ред списък на връзки.

Екранните четци позволяват на потребителите да извличат връзките в списък, подреден по азбучен ред, използвайки за тази цел шорткът на клавиатурата, зададен от софтуера на техния екранен четец. Това е особено полезно когато потребителите имат представа с коя буква започва връзката, която търсят.

Съвет: Използвайте за връзките думи и фрази, които лесно се подразбират и могат да бъдат организирани по азбучен ред. „Свържете се с нас”, например, е една от фразите, до които потребителите често искат да имат достъп. Ако връзката ви е озаглавена „Може да се свържете с нас” или „Как да се свържете с нас” или някаква друга фраза, която не се подразбира толкова лесно, потребителите могат да се затруднят при намиране на връзката.