Текст на линка

Избягвайте неинформативни наименования на линкове

Както вече бе споменато, връзките са по-полезни когато имат смисъл в контекста. Добре е авторите да избягват неинформативни наименования на линкове, като например:

• Кликнете тук
• Тук
• Повече
• Прочетете повече
• Линк към [дестинация на линк]
• Инфо

Всъщност фразата „кликнете тук” е ненужна, дори и ако предхожда по-смислена фраза. Например една връзка, която казва „Kликнете тук, за да видите времето днес”, без проблем може да бъде съкратена на „времето днес”. В някои случаи наистина има смисъл наименованието на линка да бъде предхождано от „повече”, „прочетете повече за” (например „повече за глобалното затопляне”), но ако тези допълнителни думи могат да бъдат избегнати, това определено е препоръчително (напр. „глобално затопляне” може да предаде същото значение като „повече за глобалното затопляне”, в зависимост от контекста).

Дължина на линковете

Дълги линкове

Каква е максималната допустима дължина на текста, обозначаващ линк? Това е смислен въпрос, който обаче няма еднозначен отговор. Най-точният отговор би бил, че линкът трябва да е достатъчно дълъг, за да предаде смисъла на връзката без излишни думи. Такъв един общ отговор обаче, е отворен към безкрайно различни интерпретации, което от своя страна може би не е чак толкова лошо.

Авторите на съдържание трябва да имат свободата да придават смисъл на съдържанието по уместен за тях начин. Но най-общо казано, линковете трябва да бъдат възможно най-кратки, без това да нарушава цялостния смисъл.

Някои автори наименуват линкове с цели изречения, абзаци и дори няколко абзаца. Такива дълги връзки много често са почти ненужни и са крайно неподходящи за потребителите на екранни четци. Не бива да се забравя, че потребителите на екранните четци не могат просто да преминат визуално през дългите линкове. На тях им се налага да изслушат целия текст. Някои потребителни на екранни четци се объркват от дългите текстове на връзки и нетърпеливо преминават към следващия линк, ако не могат да разберат целта на линка след първите няколко думи. Авторите нямат контрол над такова поведение, но пък имат контрол над причините, които могат да доведат до такова объркване у потребителите. Вероятността кратки и ясни линкове да объркат потребителите на екранни четци е много по-малка, отколкото при дългите и неясни линкове.

Кратки линкове

Каква е минималната допустима дължина на текст на линк? Това е друг добър въпрос, на който също няма еднозначен отговор. В повечето случаи линковете трябва да са думи или фрази. Понякога обаче, съвсем спокойно може да се използва просто знак, буква или число. Това е уместно например при индекс, подреден по азбучен ред, където всяка буква от азбуката може да бъде и линк.

Опасността от използването на единични знаци като линкове – или от използването на всякакъв вид кратки линкове (например с графична големина 10×10 пиксела) е, че някой потребители биха се затруднили да кликнат върху толкова малка площ. Някой страдащ от церебрална парализа, например, който използва ръцете си, за да манипулира мишката, може обаче да има затруднения с определени движения и контрол на мускулите, необходими, за да се натисне малък линк. Тогава човекът ще трябва да кликне три или четири пъти, за да улучи целта, което може да доведе до натискането на грешен линк, от което потребителят ще бъде принуден да натисне клавиша Back (обратно) в търсачката и да опита отново.

Потребителите имат известен контрол върху размера на линковете. Те могат да си купят уголемител на екрана (screen enlarger) като ZoomText или MAGic, който би направил целевите линкове по-големи. Потребителите също така могат да уголемяват шрифтовете в търсачките без да използват екранен уголемител. Търсачката Opera позволява на потребителите да уголемяват цели уеб страници. В този смисъл малките линкове не са най-големият проблем на достъпността, с който потребителите могат да се сблъскат. В същото време авторите могат да намалят потенциалните щети чрез увеличаване на размера на малките линкове, на шрифта, на линковете, състоящи се от единични знаци, или като направят площта на линка по-голяма чрез включването на интервали в рамките на линка.

Пример

Ненарушаващите целостта интервали (показани в примера като  ), които ограждат буквите „А” и „В” в този пример, правят площта на линка по-голяма за хора, които биха се затруднили да кликнат върху по-малка площ.

URL адреси като линкове

Уеб адресите, или URL-адресите, са предпоставка за два вида основни предизвикателства:

1. Читаемост

2. Дължина

Читаемост на URL адреси

Първото предизвикателство е, че URL адресите не винаги са лесни и удобни за четене от хора или екранни четци. Много URL адреси съдържат комбинации от числа, букви, знака ‘&’, тирета, долни черти и други знаци, които са важни в скрипта на базата данни, но са почти или напълно безсмислени за средностатистическия човек. Ето защо много често е по-добре вместо URL адрес да се използва текст, който може да бъде прочетен. Читаемият линк „Създаване на достъпни уеб сайтове – външен линк” е много по-лесен за употреба от линка за закупуване на книга със същото заглавие от сайта Amazon.com, състоящ се от 108-знаков линк, пълен с числа, наклонени черти и текст, който е невъзможен за четене.

Означава ли това, че URL адресът никога не бива да бъде използван като линк? Не. Ако URL адресът е относително кратък, може би няма да е проблем да се използва като текст на линка. Важното е да се взимат предвид потребителите на екранни четци, на които ще се наложи да слушат по-дълги и по-трудно разбираеми URL адреси.

Дължина на URL адресите

Вторият проблем е, че някои URL адреси са доста дълги и някои търсачки не позволяват наслагването на дълги URL адреси до следващ ред, поради което линковете се разпростират в дясно отвъд видимата площ на търсачката. Такива дълги URL адреси често са генерирани от уебсайтове за база данни или уеб приложения, които прехвърлят голям брой променливи чрез дадения уеб адрес. Посоченият по-горе линк към книгата в Amazon.com е идеален пример за това. Всъщност дългият текст на този линк е бил променен чрез прибавяне на два интервала в средата на URL адреса, за да се позволи на линка да се насложи до следващия ред. Търсачките на Mozilla, като например Firefox и Netscape, не позволяват наслагването на дълги URL адреси, освен ако авторите сами не сложат интервал някъде.

Оригиналната ширина на screen shot изображението отдолу е била около 2000 пиксела, разпростирайки се върху два монитора. Представете си поставянето на толкова дълъг линк в уеб страница. Потребителите да преминат значително хоризонтално разстояние с мишката, за да прочетат целия текст.

Дори по-лошо – представете си да слушате толкова дълъг линк с екранен четец! Едва ли някой би имал търпението да изслуша цялата тази неразбираема бъркотия. Линкът по-горе всъщност може да бъде съкратен на „Стокови снимки на Калифорнийски чайки”, тъй като препраща към страница със стокови фотографии на Калифорнийски чайки.

Алтернативен текст за изображения, използвани като линкове

Когато изображенията са използвани като линкове, алтернативният текст изпълнява функции на текст на връзка. Както при текстовете на връзки, няма нужда алтернативният текст на изображението-линк да информира потребителите, че линкът е линк, тъй като те вече знаят това. Остава една интерсна дилема – до колко в важно да се описват визуалните характеристики на изображенията в алтернативния текст, тъй като целта на алтернативния текст е да замени изображенията в случаите, когато потребителите не могат да ги видят. В повечето случаи визуалните характеристики на изображенията са по-маловажни от дестинацията на линка.

Пример

Графиката в този пример може да бъде описана като „хоризонтално приравнен, с овална форма , до известна степен триизмерно изглеждащ обект, син на цвят в горната си част и избледняващ към червено в долната, с малко по-тъмни цветове от лявата страна и малко по-размити от дясната, с думата „Продукти”, написана с бял удебелен текст с Arial шрифт над овалния обект, което предполага, че обектът е линк към списък с обяснения за продукти.”

Това описание би било съвсем прецизно, но все пак ненужно. Целта на графиката в този пример е да направи препратка към секцията с продукти на уеб сайта. Алтернативният текст трябва да отразява опо-скоро целта на графиката, отколкот визуалното й изображение. Повечето потребители на екранни четци не биха се интересували от това как изглежда бутонът, особено ако описанието е дълго. В случаи като този, един алтернативен текст „Продукти” би свършил чудесна работа.

Визия на линковете

Линковете трябва да изглеждат като линкове и нищо друго не трябва да има подвеждащ вид. Потребителите могат да се объркат, ако се опитат да кликнат върху текст или графики, които имат вид на линкове, а всъщност не са. Също така те биха се объркали, ако трябва да движат мишката си по цялата страница, опитвайки се да открият линкове, които не приличат на такива.

Търсачките подчертават хипертекст линковете по подразбиране. Възможно е да се отстранят подчертаванията, като се използват Cascading Style Sheets (CSS), но в повечето случаи това е лоша идея. Потребителите са свикнали да виждат линковете подчертани, което означава, че може и да не успеят да разберат кои текстове са връзки, ако стандартното „подчертаване” не е използвано.

Както при всяко твърдение, има и изключения. Въпреки че потребителите са свикнали да виждат линковете в основното съдържание подчертани, те също така са свикнали да виждат неподчертани иконите и основните навигиращи препратки (по-често изобразени под формата на графики, отколкото на текст). Всъщност е много трудно да се намери важна уеб страница, при която основните навигиращи линкова са подчертани.

Примери

Много уеб страници подчертават линковете в основното съдържание, но не и в основната навигация на сайта, както е показано в тези screen shot изображения.

Сайтът на IBM използва истински текст. Любопитното е, че когато потребителите преминават с курсора на мишката по текста, подчертаването се появява, сякаш за да увери потребителите, че това са наистина линкове. Повечето потребители всъщност вече са разбрали, че това са линкове, защото те изглеждат като основната навигация на сайта. Все пак, внезапно появяващото се подчертаване може да е от полеза за някои хора.

Сайтът „Ten Thousand Villages” използва графики вместо текст. Този текст никога не се появява в подчертан вид.

Основната навигация на сайта на Macromedia е създадена чрез Flash. Текстът никога не е подчертан.

Ефекти при преминаване с курсора на мишката (hover) и фокусиране

Много сайтове прилагат някаква визуална промяна и/или ефекти. Тези ефекти имат предимно естетически цели, тъй като изглеждат интересни и артистични. Те също така имат функция да улеснят достъпа, тъй като помагат на потребителите да разбират къде е фокусиран курсорът на мишката или клавиатурата в определен линк, както и дали линкът е активен.

В повечето случаи, ефектът се появява като сияние или подчертаване на цвета на текста на линка или на неговия фон.

В други случаи се променя цветът на текста на връзката.

Приложението на тази техника не се ограничава само с основната навигация на сайта. Тя също така може да бъде успешно прилагана при линкове в основното съдържание на сайта.

За да бъде направен този ефект независим от използваното устройство, е необходимо той да може да бъде активиран както чрез мишката, така и чрез клавиатурата. В CCS това означава да се използват едновременно и преминаването с курсора на мишката (hover), и фокус псевдо-класовете. Активният псевдо-клас също може да бъде използван.

Линкове към Анкъри (Anchors) на същата страница

Известяване на потребителите

В идеалния случай, всички търсачки биха уведомявали по някакъв начин кога линковете водят към дестинация на същата страница. В реалността обаче, такава информация се предоставя само на потребителите на екранни четци. JAWS например казва „линк на същата страница” преди всяка връзка. Потребителите с нормално зрение могат да гледат статус менюто в долния ляв ъгъл на търсачките си и да четат целия текст на линковете, но това е по-малко удобен начин да разберат накъде води линкът, защото всъщност представлява метод на базата „опит-грешка”. Потребителите ще трябва да минават с мишката върху всеки линк, за да са сигурни накъде води. Освен това, потребителите трябва да разгадават URL- адреса, което, както вече отбелязахме, може да е доста трудна задача.

Поддръжниците на уеб достъпността могат да се оплакват от факта, че потребителите не знаят дали линковете водят към същата уеб страница или не, но по някаква причина това не се е очертало като важен показател за достъпност. Вече споменахме една от възможните причини за това – фактът, че някой екранни четци по принцип уведомяват потребителите за дестинацията на линка. Въпреки това, останалата част от света няма лесен достъп до тази информация. Друга причина може да е, че контекстът на уеб страницата често дава представа за дестинациите на линка. Линкове, събрани в горната част на страницата, но под основната навигация например, може би ще водят към дестинации на същата страница, особено ако групата линкове прилича на описание на съдържанието на настоящата страница.

Въпреки всичко, добавянето на някакви индикации за потребителите, че линкът води към дестинация на същата страница, е уместно. С цел потребителите да могат по-лесно да разберат контекста, може да е от помощ да се постави над сбора от линкове заглавие „Съдържание на страницата” или нещо от този сорт. В друг случай или контекст може да са по-уместни други подходи.

Грешки на търсачките

Има сериозни опасения, свързани със грешки при използването на търсачките. Internet Explorer и търсачките, базирани на Mozilla, дават сериозни грешки при изпълнението на линкове, препращащи към същата страница. За повече информация по темата вижте раздела „Проблеми с търсачките” в обучителния материал за линкове от типа „Пропусни навигацията”.

Връзки към не-HTML източници

Потребителите трябва да бъдат известявани за линкове, които водят към не-HTML източници, като например PDF файлове, Word файлове, Power Point файлове и т.н. При все това, съществува известен спор дали уведомяването на потребителите трябва да става от автора на съдържанието или от търсачката. Проблемът е, че нито една от търсачките в момента не уведомява потребителите, което превръща спора по-скоро в теоретичен, отколкото практически. От друга страна, потребителите на търсачки Firefox имат възможността да свалят TargetAlert (известие за цел), който, освен че известява потребителите за дестинацията на линковете, ги информира когато линковете водят към не-HTML източници, като прибавя към тях малки иконки. По-долу е показана диалоговата кутия за настройки на TargetAlert.

Докато подобни приложения не станат нещо нормално в търсачките, може би ще е по-добре авторите да предупреждават потребителите за линкове към не-HTML ресурси. Линк към PowerPoint Slide Show, например, може да се нарича например: „Индикации за продажбите от третото тримесечие (PowerPoint)”, а линк към PDF файл може примерно да се нарича „Данъчна декларация 1040 (PDF формат)”.

Линкове към нови прозорци, Pop-ups прозорци, други подпрозорци или външни уеб сайтове

Експертите в областта на достъпността също така обсъждат предимствата и недостатъците на връзките, които отварят нови прозорци, pop-up прозорци или подпрозорци. Някои хора са на мнение, че те трябва да бъдат изцяло премахнати. Други признават, че такива връзки имат известни плюсове и минуси, но със сигурност всички са съгласни, че потребителите трябва да бъдат уведомявани, когато линкът не се отваря в настоящия прозорец или рамка. Проблемът с достъпността в този случай е, че някои потребители могат да се объркат с новите прозорци. По-новите екранни четци уведомяват потребителя кога линкът отваря нов прозорец, въпреки че това става само след като потребителят кликне върху линка. По-старите екранни четци не уведомяват читателя. Потребителите с нормално зрение могат да видят отварянето на новия прозорец, но тези с когнитивни увреждания могат да се затруднят да разберат какво точно става. Когато се опитат да натиснат бутона Back в търсачката, нищо не се случва, защото всъщност в новия прозорец няма предишен линк, към който да се върнат. Линковете към нови прозорци са предпоставка за подобен тип проблеми.

Подобно на линковете към не-HTML връзки, търсачките могат потенциално да извършват функцията за уведомяване на потребителите, но широко използваните търсачки не включват тази функция в конфигурациите си. Ето защо авторите се натоварени със задачата да уведомяват потребителите. Авторите могат да прибавят тази информация към линковете, поставяйки я в скоби в края на техния линк, като например кажат „Кратка биография (линкът се отваря в нов прозорец)”. Някои сайтове използват икони, за да предадат това съобщение. По-долу са показани някои от различните икони,често използвани за целта в уеб-страниците.

Един от проблемите с тези икони обаче е, че понякога се употребяват сходни икони, за да се обозначат различни неща. Един сайт например може да използва дадена икона, за да обозначи, че страницата се отваря в нов прозорец на търсачката. Друг сайт може да използва същата икона, за да обозначи, че линкът препраща към външен сайт, но не отваря нов прозорец в търсачката. С цел последователност и лесна разбираемост, вероятно би било най-добре да се използват икони, които показват две страници или страница със стрелка, за да обозначат, че линкът се отваря в нов прозорец на търсачката. Иконките с глобус са може би най-доброто решение за връзки, които препращат към външни сайтове, без да се отвори нов прозорец.

Групи линкове

Съседни връзки

Когато се използва екранен четец, понякога може да е по-трудно да се каже къде свършва един линк и започва друг. JAWS например казва „линк” преди всяка връзка, което намалява проблема. По-проблематично може да е с четеца Home Page Reader, който използва женски глас за всички линкове. По принцип е добре, че четецът променя гласа си от мъжки на женски, но ако има пет линка в един ред, гласът няма да се промени изобщо, което може да доведе до известно объркване.

Възможно решение би било да се добави не-линков знак между всяка връзка. С такава цел например доста често се използва вертикалната черта ( | ). Друго възможно решение е подредбата на линкове в списък, номериран или систематизиран по някакъв друг начин.

Екранните четци като цяло обикновено правят пауза между компонентите в списъка, като по този начин помагат на читателите да разграничат отделните линкове.

Дълги списъци с линкове

Дългите списъци с линкове могат да бъдат досадни за слушане, ако човекът се интересува по-скоро от повествователното, отколкото от навигационното съдържание. Един от начините да се превъзмогне този потенциален проблем е да се осигури линк в горната част на списъка, който позволява на потребителите да прескачат връзките на линковете в даден списък при липса на интерес към него. Тази функция е на същия принцип като връзките „Skip Navigation“ (пропусни навигацията). На страници, където основното съдържание е навигационно, такова решение би било по-скоро излишно.

В много случаи би било по-лесно за потребителите да разберат дълъг списък от линкове, ако линковете са разделени на по-малки блокове с обединяващи ги заглавия. По-малките блокове са по-малък когнитивен товар за потребителите като цяло, което е от особено значение за потребители с когнитивни увреждания.